27 нояб. 2014 г., 19:35

Бисерни локвички

684 0 8

 

 

          + + +

 

Есенни листа.

Килимче под нозете.

Шумоляща тишина

притихва във сърцето...

Златиста импресия

за вечността и битието...

 

 

          + + +

 

Сумрак.

Тихо ме засипва

паяжинен сняг.

Искрици бели, чисти

бързат в душа ми 

да се прислонят...

И ми е бяло, и ми е светло

в приспадащия мрак...

Знам, утре отново 

ще просветне

с кристалите на

огледалния ми свят...

 

 

          + + +

 

Река от светли мисли,

не!... порой, потоп...

Един бент ги само спира,

затлачва ги живот...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бели искрици в душата ти Вале...златна есен...бяла зима...и реката на пролетта, която ражда нов живот, на мен така ми въздейства !!! Да потече дано бурно Вале!!! Да бъде огнено лято в сърцето ти !!!
  • Милко, Роси, Ели, Миленка, благодаря ви!
  • Чудесни са и трите!
    Впечатлиха ме образите "шумоляща тишина" и "паяжинен сняг."
    Находки са, Вал. Браво!
  • Харесаха ми тези миниатюри. Поздрав!
  • Валяк

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...