Бисерни локвички
+ + +
Есенни листа.
Килимче под нозете.
Шумоляща тишина
притихва във сърцето...
Златиста импресия
за вечността и битието...
+ + +
Сумрак.
Тихо ме засипва
паяжинен сняг.
Искрици бели, чисти
бързат в душа ми
да се прислонят...
И ми е бяло, и ми е светло
в приспадащия мрак...
Знам, утре отново
ще просветне
с кристалите на
огледалния ми свят...
+ + +
Река от светли мисли,
не!... порой, потоп...
Един бент ги само спира,
затлачва ги живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
