valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
27 nov 2014, 19:35

Бисерни локвички

  Poesía » Otra
683 0 8

 

 

          + + +

 

Есенни листа.

Килимче под нозете.

Шумоляща тишина

притихва във сърцето...

Златиста импресия

за вечността и битието...

 

 

          + + +

 

Сумрак.

Тихо ме засипва

паяжинен сняг.

Искрици бели, чисти

бързат в душа ми 

да се прислонят...

И ми е бяло, и ми е светло

в приспадащия мрак...

Знам, утре отново 

ще просветне

с кристалите на

огледалния ми свят...

 

 

          + + +

 

Река от светли мисли,

не!... порой, потоп...

Един бент ги само спира,

затлачва ги живот...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • doubt (Ирина)
    doubt (Ирина)
    Бели искрици в душата ти Вале...златна есен...бяла зима...и реката на пролетта, която ражда нов живот, на мен така ми въздейства !!! Да потече дано бурно Вале!!! Да бъде огнено лято в сърцето ти !!!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Милко, Роси, Ели, Миленка, благодаря ви!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Чудесни са и трите!
    Впечатлиха ме образите "шумоляща тишина" и "паяжинен сняг."
    Находки са, Вал. Браво!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Харесаха ми тези миниатюри. Поздрав!
  • milkokanchev62 (Милко Кънчев)
    milkokanchev62 (Милко Кънчев)
    Валяк

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0