27.11.2014 г., 19:35

Бисерни локвички

680 0 8

 

 

          + + +

 

Есенни листа.

Килимче под нозете.

Шумоляща тишина

притихва във сърцето...

Златиста импресия

за вечността и битието...

 

 

          + + +

 

Сумрак.

Тихо ме засипва

паяжинен сняг.

Искрици бели, чисти

бързат в душа ми 

да се прислонят...

И ми е бяло, и ми е светло

в приспадащия мрак...

Знам, утре отново 

ще просветне

с кристалите на

огледалния ми свят...

 

 

          + + +

 

Река от светли мисли,

не!... порой, потоп...

Един бент ги само спира,

затлачва ги живот...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бели искрици в душата ти Вале...златна есен...бяла зима...и реката на пролетта, която ражда нов живот, на мен така ми въздейства !!! Да потече дано бурно Вале!!! Да бъде огнено лято в сърцето ти !!!
  • Милко, Роси, Ели, Миленка, благодаря ви!
  • Чудесни са и трите!
    Впечатлиха ме образите "шумоляща тишина" и "паяжинен сняг."
    Находки са, Вал. Браво!
  • Харесаха ми тези миниатюри. Поздрав!
  • Валяк

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...