Nov 27, 2014, 7:35 PM

Бисерни локвички

  Poetry » Other
682 0 8

 

 

          + + +

 

Есенни листа.

Килимче под нозете.

Шумоляща тишина

притихва във сърцето...

Златиста импресия

за вечността и битието...

 

 

          + + +

 

Сумрак.

Тихо ме засипва

паяжинен сняг.

Искрици бели, чисти

бързат в душа ми 

да се прислонят...

И ми е бяло, и ми е светло

в приспадащия мрак...

Знам, утре отново 

ще просветне

с кристалите на

огледалния ми свят...

 

 

          + + +

 

Река от светли мисли,

не!... порой, потоп...

Един бент ги само спира,

затлачва ги живот...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бели искрици в душата ти Вале...златна есен...бяла зима...и реката на пролетта, която ражда нов живот, на мен така ми въздейства !!! Да потече дано бурно Вале!!! Да бъде огнено лято в сърцето ти !!!
  • Милко, Роси, Ели, Миленка, благодаря ви!
  • Чудесни са и трите!
    Впечатлиха ме образите "шумоляща тишина" и "паяжинен сняг."
    Находки са, Вал. Браво!
  • Харесаха ми тези миниатюри. Поздрав!
  • Валяк

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...