Битие
Не се яви измисленият рицар...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди...
И всеки си откъсваше по залък.
Не им се сърдех - бях добра и млада,
готова да обичам. И да давам.
И вярвах, че доброто ще се помни.
Наивност, деформирана до глупост.
Предаваха ме песове бездомни,
реки от рани наноси натрупваха.
Усмивките безследно се изтриха.
Животът крета във шинел закърпен.
А любовта, във ъгъла изтикана,
ни гледа чужда, жалка и объркана...
Но в мен живее дрипава надежда,
че Росинант наследник ще си има.
Че Принцът пази звездните одежди.
Че Пролет ражда всяка дълга зима.
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди...
И всеки си откъсваше по залък.
Не им се сърдех - бях добра и млада,
готова да обичам. И да давам.
И вярвах, че доброто ще се помни.
Наивност, деформирана до глупост.
Предаваха ме песове бездомни,
реки от рани наноси натрупваха.
Усмивките безследно се изтриха.
Животът крета във шинел закърпен.
А любовта, във ъгъла изтикана,
ни гледа чужда, жалка и объркана...
Но в мен живее дрипава надежда,
че Росинант наследник ще си има.
Че Принцът пази звездните одежди.
Че Пролет ражда всяка дълга зима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
