Битие
Не се яви измисленият рицар...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди...
И всеки си откъсваше по залък.
Не им се сърдех - бях добра и млада,
готова да обичам. И да давам.
И вярвах, че доброто ще се помни.
Наивност, деформирана до глупост.
Предаваха ме песове бездомни,
реки от рани наноси натрупваха.
Усмивките безследно се изтриха.
Животът крета във шинел закърпен.
А любовта, във ъгъла изтикана,
ни гледа чужда, жалка и объркана...
Но в мен живее дрипава надежда,
че Росинант наследник ще си има.
Че Принцът пази звездните одежди.
Че Пролет ражда всяка дълга зима.
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди...
И всеки си откъсваше по залък.
Не им се сърдех - бях добра и млада,
готова да обичам. И да давам.
И вярвах, че доброто ще се помни.
Наивност, деформирана до глупост.
Предаваха ме песове бездомни,
реки от рани наноси натрупваха.
Усмивките безследно се изтриха.
Животът крета във шинел закърпен.
А любовта, във ъгъла изтикана,
ни гледа чужда, жалка и объркана...
Но в мен живее дрипава надежда,
че Росинант наследник ще си има.
Че Принцът пази звездните одежди.
Че Пролет ражда всяка дълга зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
