Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
6.01.2009 г., 17:06 ч.

Битие 

  Поезия » Друга
934 0 24
Не се яви измисленият рицар...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.

Минаваха клошари, лешояди...
И всеки си откъсваше по залък.
Не им се сърдех - бях добра и млада,
готова да обичам. И да давам.

И вярвах, че доброто ще се помни.
Наивност, деформирана до глупост.
Предаваха ме песове бездомни,
реки от рани наноси натрупваха.

Усмивките безследно се изтриха.
Животът крета във шинел закърпен.
А любовта, във ъгъла изтикана,
ни гледа чужда, жалка и объркана...

Но в мен живее дрипава надежда,
че Росинант наследник ще си има.
Че Принцът пази звездните одежди.
Че Пролет ражда всяка дълга зима.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??