RumyanaShtereva (Румяна Щерева)
79 1992
26 дек. 2020 г., 15:26

Битие 

  Поэзия
1128 4 6

И нищо, че е Рождество и всеки очаква чудо, но всеки трябва да мине по своето си битие. 

 

Небето се смръщи.

Морето се сгърчи.

И плъзнаха облаци сиви.

Дърветата голи

стърчаха с протегнати

питащи клони.

И гарван премина

и глухо заграчи,

цветя и животни,

треви, насекоми, 

подплашени отправиха

вкупом въпроса:

- Защо причинихте ни

вий всичко това?

А Той и Тя 

осъзнали греха си

вървяха по пустата

вече земя.

И тръни затваряха

пътя след тях,

делящ ги от Рая

Божия дар!

 

А чудото, не в този ден става, а става с болката на нашето новорождение. Всяко раждане е болка, но след това с радостта всичко се забравя.

Нима това не е чудо!

 

 

 

 

 

 

© Румяна Щерева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Никога не е късно да прочетеш и оцениш написаното....
  • Благодаря на всеки, минал, прочел и отчел! Нека дните ни бъдат светли.
  • Благодаря Младене,светли дни сега и завинаги
  • Руми, ти си го казала с последните изречения, аз само го "преоблякох" в стих.
  • Как хубаво си го казала: вървим с надежда....на вярата последвали искрата! Благодаря ти Пепи...светли дни желая!
  • Поздравления, Руми! Честита Коледа!

    Тъй както болката преражда,
    а любовта душата ни пречиства,
    и всеки изгрев е поредно чудо,
    окъпани от радостта чутовна
    да сме прашинки от света -
    с очи отправени към светлината,
    вървим с надежда нова
    като съдбовни нощни пеперуди -
    летим, на вярата последвали искрата!
Предложения
: ??:??