Битие
И нищо, че е Рождество и всеки очаква чудо, но всеки трябва да мине по своето си битие.
Небето се смръщи.
Морето се сгърчи.
И плъзнаха облаци сиви.
Дърветата голи
стърчаха с протегнати
питащи клони.
И гарван премина
и глухо заграчи,
цветя и животни,
треви, насекоми,
подплашени отправиха
вкупом въпроса:
- Защо причинихте ни
вий всичко това?
А Той и Тя
осъзнали греха си
вървяха по пустата
вече земя.
И тръни затваряха
пътя след тях,
делящ ги от Рая
Божия дар!
А чудото, не в този ден става, а става с болката на нашето новорождение. Всяко раждане е болка, но след това с радостта всичко се забравя.
Нима това не е чудо!
© Румяна Щерева All rights reserved.
