Битието на един песимист
Колчем светове ли не останаха
или се свършиха времената
та ти коленете се схванаха
или ти се скърши снагата
я виж колко са румени
на децата бузите
и очите им, умните
как питат, разпитват
безумните...
със сълзите си полей цветята
и си омий с радост очите
и викни, та запей песните
дето си пял по вечерите
а когато му дойде времето
и се свършат местата
излей на вън бремето
упокой телесата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атеист Грешников Все права защищены
