Битието на един песимист

Jun 11, 2024, 10:27 PM

Poetry

417 0 4

Колчем светове ли не останаха
или се свършиха времената
та ти коленете се схванаха
или ти се скърши снагата

я виж колко са румени
на децата бузите
и очите им, умните
как питат, разпитват
безумните...

със сълзите си полей цветята
и си омий с радост очите
и викни, та запей песните
дето си пял по вечерите

а когато му дойде времето
и се свършат местата
излей на вън бремето
упокой телесата...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

йеромонах (Атеист Грешников)

2024-07-04T16:12:04+03:00

На мене не ми достига и ракията, затовя я компенсирам с прокиснала поезия, та да си оценявам хубавата бащина пърцуца, гарнирана с дъхав домат от село.
popnikodimov (никодим попникодимов)

2024-06-30T11:23:50+03:00

Да, де!... Видно е, че си сърдечно сензитивен. Леееко само не ти достигат думи да го изразиш. Затова опитвам да ти помогна, де...
йеромонах (Атеист Грешников)

2024-06-27T08:33:57+03:00

Доброблагост в теб личи
лъскат твоите очи
Искам рима да клокочи,
вечери римувах с Очи
popnikodimov (никодим попникодимов)

2024-06-26T08:37:26+03:00

Благонамерено, заради ритъма: "Цветята полей със сълзите си
и омий със радост очите си..." Да дивееш жизнено, му приляга и като аверски комент...