Битието на един песимист
Колчем светове ли не останаха
или се свършиха времената
та ти коленете се схванаха
или ти се скърши снагата
я виж колко са румени
на децата бузите
и очите им, умните
как питат, разпитват
безумните...
със сълзите си полей цветята
и си омий с радост очите
и викни, та запей песните
дето си пял по вечерите
а когато му дойде времето
и се свършат местата
излей на вън бремето
упокой телесата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атеист Грешников Всички права запазени
