Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
28 июл. 2009 г., 17:00

Битка (През очите на един вожд) 

  Поэзия
537 0 4

Аз исках да избягам, ала викът

застигаше ме там - сред планината -

и ръцете ми в бронирания щик

се впиха, като тухли по стена.

И чух - ревът там сякаш се израждаше,

сърцето ми заби във нетърпение,

горещо бе, но болката от жаждата

гласа ми бе оставила строшен.

И войските ми – като мравки по земята,

в очите ми закапаха на пръски,

запомних даже ледения вятър,

косите който лесно им разпръсваше.

А татарите бледнееха на фронта,

нагазили скалите - сива козина,

там кожата им беше хоризонт,

синееща от болки изпод ложето.

И смелостта им няколко минути

преля във страх – спотайвана столетия -

и наведоха се два пъти на чутото,

но пушките забумкаха на третия.

И рухваха телата на колене,

а тъмна кръв се лееше от ноздрите

и помня как под тласъка на времето

всяка минута беше толкоз грозна.

Защото ги запалихме с огньовете,

но те блестяха, сякаш са фенери

и даже, ако бяхме ги заровили,

не ще ни като призраци преследват...

И помня, че не спахме много вечери,

а там видях сред тях една луна,

но никога не стана тя сърп вече

и повече кръв там аз не пролях...

© Димитър Димчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??