4 окт. 2012 г., 13:10

Битовистично за професора

1.2K 0 1

 

Ще дойдеш ти, когато си отида,
отвеяна от този свят жесток -
забравената перличка от мида,
бодяща те през новия чертог.

 
Но другата едва ли ще замести
мен с лудите ми матинета.
От нея се пази и от "арести",
заключвай се дори във кабинета!


Дано да не изглеждаш твърде сит,
защото истината виждаш в пътя.
За тебе бях професионала - гид.
Сега не зная тя какво ти мъти...


Ще имаш обед вкусен, пък и топъл,
ще мезиш с нея лютата ракия.
И само споменът в среднощен вопъл
ще ти напомня моята магия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани, благодаря! Не успях да го изкуша, не се предава, завъртели му главата /под/ 40 - годишни и така...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...