4.10.2012 г., 13:10

Битовистично за професора

1.2K 0 1

 

Ще дойдеш ти, когато си отида,
отвеяна от този свят жесток -
забравената перличка от мида,
бодяща те през новия чертог.

 
Но другата едва ли ще замести
мен с лудите ми матинета.
От нея се пази и от "арести",
заключвай се дори във кабинета!


Дано да не изглеждаш твърде сит,
защото истината виждаш в пътя.
За тебе бях професионала - гид.
Сега не зная тя какво ти мъти...


Ще имаш обед вкусен, пък и топъл,
ще мезиш с нея лютата ракия.
И само споменът в среднощен вопъл
ще ти напомня моята магия!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, благодаря! Не успях да го изкуша, не се предава, завъртели му главата /под/ 40 - годишни и така...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...