Oct 4, 2012, 1:10 PM

Битовистично за професора

  Poetry » Love
1.2K 0 1

 

Ще дойдеш ти, когато си отида,
отвеяна от този свят жесток -
забравената перличка от мида,
бодяща те през новия чертог.

 
Но другата едва ли ще замести
мен с лудите ми матинета.
От нея се пази и от "арести",
заключвай се дори във кабинета!


Дано да не изглеждаш твърде сит,
защото истината виждаш в пътя.
За тебе бях професионала - гид.
Сега не зная тя какво ти мъти...


Ще имаш обед вкусен, пък и топъл,
ще мезиш с нея лютата ракия.
И само споменът в среднощен вопъл
ще ти напомня моята магия!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ани, благодаря! Не успях да го изкуша, не се предава, завъртели му главата /под/ 40 - годишни и така...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...