5 апр. 2008 г., 17:23

Бившият приятел

848 0 6
 

БИВШИЯТ ПРИЯТЕЛ

 

Крачиш,

       драпаш 

           напред

                и нагоре,

 и не ти пука

           за другите хора!

Грубо,

         брутално.

               На всяка цена!

И никакво

        чувство у теб

                        за вина!

Мачкаш,

        сразяваш

                 враг

                    и приятел.

А пък до скоро

              си беше мечтател!

Всяка мелодия

            можеше в тебе

   друг свят

         да извика -

               красив

                  и    вълшебен...

Но ти размени

          любовта

               за валута,

 и стана

            предател

               от тая минута!

Чуждо.     

           Студено,

           без място за обич

    днес е

               сърцето ти.

                 Тежки окови!

Крачиш.

     Рушиш

            мостове

                     и чувства.

Бягаш

            от себе си...

            Трудно изкуство!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Бягаш
    от себе си...
    Трудно изкуство!"

    Мда-а-а. "Неудобен" стих
    Като се замисля, всеки може да открие себе си някъде между редовете. Понякога без да се усетим, в амбицията си да отговорим на нечии високи изисквания, прекрачваме граници, рушим мостове... Не винаги е умишлено, но факта си е факт.
    Как да се "имунизираме"...?! Сложна работа...
    Поздрави за стиха.

  • Довчера бе приятел,
    а днеска си предател.
    Поздрави и от мен за хубавия стих.
  • Ех...Нуше...не всички са такива...
    Но пък, ти добре си го наредила!
    Много силен, хубав стих! с обич, мила Нуше.
  • Силно, силно!
    Ave
  • Доста станаха напоследък тези приятели, направо да се отчая човек...Поздрави,адашке!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...