5.04.2008 г., 17:23

Бившият приятел

844 0 6
 

БИВШИЯТ ПРИЯТЕЛ

 

Крачиш,

       драпаш 

           напред

                и нагоре,

 и не ти пука

           за другите хора!

Грубо,

         брутално.

               На всяка цена!

И никакво

        чувство у теб

                        за вина!

Мачкаш,

        сразяваш

                 враг

                    и приятел.

А пък до скоро

              си беше мечтател!

Всяка мелодия

            можеше в тебе

   друг свят

         да извика -

               красив

                  и    вълшебен...

Но ти размени

          любовта

               за валута,

 и стана

            предател

               от тая минута!

Чуждо.     

           Студено,

           без място за обич

    днес е

               сърцето ти.

                 Тежки окови!

Крачиш.

     Рушиш

            мостове

                     и чувства.

Бягаш

            от себе си...

            Трудно изкуство!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Бягаш
    от себе си...
    Трудно изкуство!"

    Мда-а-а. "Неудобен" стих
    Като се замисля, всеки може да открие себе си някъде между редовете. Понякога без да се усетим, в амбицията си да отговорим на нечии високи изисквания, прекрачваме граници, рушим мостове... Не винаги е умишлено, но факта си е факт.
    Как да се "имунизираме"...?! Сложна работа...
    Поздрави за стиха.

  • Довчера бе приятел,
    а днеска си предател.
    Поздрави и от мен за хубавия стих.
  • Ех...Нуше...не всички са такива...
    Но пък, ти добре си го наредила!
    Много силен, хубав стих! с обич, мила Нуше.
  • Силно, силно!
    Ave
  • Доста станаха напоследък тези приятели, направо да се отчая човек...Поздрави,адашке!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...