Apr 5, 2008, 5:23 PM

Бившият приятел

  Poetry » Civic
845 0 6
 

БИВШИЯТ ПРИЯТЕЛ

 

Крачиш,

       драпаш 

           напред

                и нагоре,

 и не ти пука

           за другите хора!

Грубо,

         брутално.

               На всяка цена!

И никакво

        чувство у теб

                        за вина!

Мачкаш,

        сразяваш

                 враг

                    и приятел.

А пък до скоро

              си беше мечтател!

Всяка мелодия

            можеше в тебе

   друг свят

         да извика -

               красив

                  и    вълшебен...

Но ти размени

          любовта

               за валута,

 и стана

            предател

               от тая минута!

Чуждо.     

           Студено,

           без място за обич

    днес е

               сърцето ти.

                 Тежки окови!

Крачиш.

     Рушиш

            мостове

                     и чувства.

Бягаш

            от себе си...

            Трудно изкуство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Бягаш
    от себе си...
    Трудно изкуство!"

    Мда-а-а. "Неудобен" стих
    Като се замисля, всеки може да открие себе си някъде между редовете. Понякога без да се усетим, в амбицията си да отговорим на нечии високи изисквания, прекрачваме граници, рушим мостове... Не винаги е умишлено, но факта си е факт.
    Как да се "имунизираме"...?! Сложна работа...
    Поздрави за стиха.

  • Довчера бе приятел,
    а днеска си предател.
    Поздрави и от мен за хубавия стих.
  • Ех...Нуше...не всички са такива...
    Но пък, ти добре си го наредила!
    Много силен, хубав стих! с обич, мила Нуше.
  • Силно, силно!
    Ave
  • Доста станаха напоследък тези приятели, направо да се отчая човек...Поздрави,адашке!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...