Благодаря, че дишах с теб
Благодаря, че дишах с теб
и с теб въртеше се земята,
благодаря, че мислих с теб
и с теб люлееха ми се краката.
Но ето че накрая аз успях
очи да вдигна и не ослепях,
възможно е било без тебе
да се живее сам на туй небе.
Благодаря, че раснах с теб
и не повяхнах, нито клюмнах,
и много мигове с теб закопах,
но себе си аз не предадох.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Георгиев Все права защищены
