Благодаря, че дишах с теб
и с теб въртеше се земята,
благодаря, че мислих с теб
и с теб люлееха ми се краката.
Но ето че накрая аз успях
очи да вдигна и не ослепях,
възможно е било без тебе
да се живее сам на туй небе.
Благодаря, че раснах с теб
и не повяхнах, нито клюмнах,
и много мигове с теб закопах,
но себе си аз не предадох.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
