Благодаря, приятели Откровенци!
Когато нямаше с кого да споделя,
вие бяхте ми насреща.
За всяка моя болка и тъга
с усмивка подавахте ръка.
Пред вас душата си разкривах
и за първи път не съжалявах.
Всеки път, когато сринат падах,
с ваша помощ се изправях.
Станахте вие мои приятели,
най-близки, чисти и сърдечни.
В този свят объркан, пълен с лъжа,
тук се чувствах като у дома.
За мъката, от никой неразбрана,
дадохте ми чаша със утеха.
От сълзите кървави не бягахте,
а тях просто с ръка избърсахте.
Вие дадохте ми всичко онова,
от което се нуждаеше моята душа.
Сега нямам думи за това,
освен да кажа просто Благодаря!
Благодаря на вас, приятели!
Мои искрени Откровенци!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Петков Все права защищены
