Благодаря, приятели Откровенци!
Когато нямаше с кого да споделя,
вие бяхте ми насреща.
За всяка моя болка и тъга
с усмивка подавахте ръка.
Пред вас душата си разкривах
и за първи път не съжалявах.
Всеки път, когато сринат падах,
с ваша помощ се изправях.
Станахте вие мои приятели,
най-близки, чисти и сърдечни.
В този свят объркан, пълен с лъжа,
тук се чувствах като у дома.
За мъката, от никой неразбрана,
дадохте ми чаша със утеха.
От сълзите кървави не бягахте,
а тях просто с ръка избърсахте.
Вие дадохте ми всичко онова,
от което се нуждаеше моята душа.
Сега нямам думи за това,
освен да кажа просто Благодаря!
Благодаря на вас, приятели!
Мои искрени Откровенци!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Петков Всички права запазени
