Благодаря, приятели Откровенци!
Когато нямаше с кого да споделя,
вие бяхте ми насреща.
За всяка моя болка и тъга
с усмивка подавахте ръка.
Пред вас душата си разкривах
и за първи път не съжалявах.
Всеки път, когато сринат падах,
с ваша помощ се изправях.
Станахте вие мои приятели,
най-близки, чисти и сърдечни.
В този свят объркан, пълен с лъжа,
тук се чувствах като у дома.
За мъката, от никой неразбрана,
дадохте ми чаша със утеха.
От сълзите кървави не бягахте,
а тях просто с ръка избърсахте.
Вие дадохте ми всичко онова,
от което се нуждаеше моята душа.
Сега нямам думи за това,
освен да кажа просто Благодаря!
Благодаря на вас, приятели!
Мои искрени Откровенци!
© Владимир Петков All rights reserved.
