22 нояб. 2019 г., 22:58

Благодаря Ти, Боже!

1.4K 0 5

Да съпреживееш Рождествената нощ 

е дар велик, дар от Свода Небесен!

Вървя по улици сред празничен разкош

и в душата ми се лее, лее песен...

 

Краката ми сами ме водят в храма. 

Там тихо е, свещиците искрят...

Ръката прави кръст, глава се скланя,

а устните молитва пламенна мълвят.

 

Благодаря Ти, Боже, за Твоята Любов незрима!

В сърцето си за Теб отреждам кът.

И вярвам - с Рождествената нощ начало ново има

за всички нас, поели с Теб на път.

 

Йорданка Туджарова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Туджарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е, защото не винаги успявам на момента като се качи произведение да вляза и да го погледна. Има още време, така че можете да се включите с още едно. Успех!
  • Човек (Анна Станоева) Благодаря Ви! Знам, че не е наричане. Но преди да кача двете творби, прочетох вече публикуваните и видях, че имаше и други, които не бяха с момент на наричане. Грешката е моя. Моля за извинение!
  • Това ти стихотворение е по-хубаво от другото, но за съжаление не е наричане. При наричането основното е да искаш нещо и да го изречеш. Като по/желание. Молбата и вярата присъстват, но не са в основата. Иначе е страхотно и благодаря, че го сподели с нас. Оставаш в надпреварата с другото засега.
  • Албена Димитрова, благодаря!
  • Красиво!...Особено ми хареса благодарността към Бог за любовта му! Това е верният път - с Него и към Него!... Успех в конкурса, Йорданка!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....