22 нояб. 2019 г., 22:58

Благодаря Ти, Боже!

1.4K 0 5

Да съпреживееш Рождествената нощ 

е дар велик, дар от Свода Небесен!

Вървя по улици сред празничен разкош

и в душата ми се лее, лее песен...

 

Краката ми сами ме водят в храма. 

Там тихо е, свещиците искрят...

Ръката прави кръст, глава се скланя,

а устните молитва пламенна мълвят.

 

Благодаря Ти, Боже, за Твоята Любов незрима!

В сърцето си за Теб отреждам кът.

И вярвам - с Рождествената нощ начало ново има

за всички нас, поели с Теб на път.

 

Йорданка Туджарова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Туджарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е, защото не винаги успявам на момента като се качи произведение да вляза и да го погледна. Има още време, така че можете да се включите с още едно. Успех!
  • Човек (Анна Станоева) Благодаря Ви! Знам, че не е наричане. Но преди да кача двете творби, прочетох вече публикуваните и видях, че имаше и други, които не бяха с момент на наричане. Грешката е моя. Моля за извинение!
  • Това ти стихотворение е по-хубаво от другото, но за съжаление не е наричане. При наричането основното е да искаш нещо и да го изречеш. Като по/желание. Молбата и вярата присъстват, но не са в основата. Иначе е страхотно и благодаря, че го сподели с нас. Оставаш в надпреварата с другото засега.
  • Албена Димитрова, благодаря!
  • Красиво!...Особено ми хареса благодарността към Бог за любовта му! Това е верният път - с Него и към Него!... Успех в конкурса, Йорданка!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...