22.11.2019 г., 22:58

Благодаря Ти, Боже!

1.4K 0 5

Да съпреживееш Рождествената нощ 

е дар велик, дар от Свода Небесен!

Вървя по улици сред празничен разкош

и в душата ми се лее, лее песен...

 

Краката ми сами ме водят в храма. 

Там тихо е, свещиците искрят...

Ръката прави кръст, глава се скланя,

а устните молитва пламенна мълвят.

 

Благодаря Ти, Боже, за Твоята Любов незрима!

В сърцето си за Теб отреждам кът.

И вярвам - с Рождествената нощ начало ново има

за всички нас, поели с Теб на път.

 

Йорданка Туджарова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Туджарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е, защото не винаги успявам на момента като се качи произведение да вляза и да го погледна. Има още време, така че можете да се включите с още едно. Успех!
  • Човек (Анна Станоева) Благодаря Ви! Знам, че не е наричане. Но преди да кача двете творби, прочетох вече публикуваните и видях, че имаше и други, които не бяха с момент на наричане. Грешката е моя. Моля за извинение!
  • Това ти стихотворение е по-хубаво от другото, но за съжаление не е наричане. При наричането основното е да искаш нещо и да го изречеш. Като по/желание. Молбата и вярата присъстват, но не са в основата. Иначе е страхотно и благодаря, че го сподели с нас. Оставаш в надпреварата с другото засега.
  • Албена Димитрова, благодаря!
  • Красиво!...Особено ми хареса благодарността към Бог за любовта му! Това е верният път - с Него и към Него!... Успех в конкурса, Йорданка!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....