Благодаря ти много и прости ми!
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Далече съм
и честичко до теб не бях.
Обичаше след ласките
на рамото ми да заспиваш.
Със тях да те даря
желаех... не успях.
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Че във безумност дива
с теб се заиграх.
От страст и лудост
заслепен аз идвах
и като болка
във сърцето ти болях.
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Че с утрото си тръгвах...
и остатъчно във теб живях.
Като любов, наречена
със мойто име,
като надежда за безкраен...
сладък грях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
