Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
Mar 31, 2008, 10:31 AM

Благодаря ти много и прости ми!

  Poetry » Love
2.2K 1 39

Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Далече съм
и честичко до теб не бях.
Обичаше след ласките
на рамото ми да заспиваш.
Със тях да те даря
желаех... не успях.

 
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Че във безумност дива
с теб се заиграх.
От страст и лудост
заслепен аз идвах
и като болка
във сърцето ти болях.

 
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Че с утрото си тръгвах...
и остатъчно във теб живях.
Като любов, наречена
със мойто име,
като надежда за безкраен...
сладък грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0