Благодаря ти много и прости ми!
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Далече съм
и честичко до теб не бях.
Обичаше след ласките
на рамото ми да заспиваш.
Със тях да те даря
желаех... не успях.
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Че във безумност дива
с теб се заиграх.
От страст и лудост
заслепен аз идвах
и като болка
във сърцето ти болях.
Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Че с утрото си тръгвах...
и остатъчно във теб живях.
Като любов, наречена
със мойто име,
като надежда за безкраен...
сладък грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
