Благодаря за тишината
"Благодаря ти за тишината. Това трябваше отдавна да се случи."
И аз благодаря за тишината!
(До този миг, когато наруши я.)
Благодаря ти също за тъгата,
която връхлетя като стихия.
За буцата във гърлото, която
се появи със твоето присъствие...
НЕ ТИ БЛАГОДАРЯ, че посред лятото
напомни ми как вече твърде късно е
да връщам всички странички назад,
припомняйки си нежните ти пръсти...
Не ти благодаря за този ад,
откакто тишината с тебе кръстих!
И тази „дарба”... не, всъщност проклятие,
да те римувам в своето безсъние,
и всяка дума е едно разпятие,
и всяка мисъл във сърцето трън ми е...
Не нарушавай вече тишината!
(Все още всички рани са отворени).
Не се завръщай като хладен вятър,
щом в сълзи се превръщат всички спомени!
Затварям всички страници отминали.
И пулса на сърцето укротявам.
По дяволите чувства неизстинали!
Заклех се в себе си
... да те забравя.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
