Благодаря за тишината
"Благодаря ти за тишината. Това трябваше отдавна да се случи."
И аз благодаря за тишината!
(До този миг, когато наруши я.)
Благодаря ти също за тъгата,
която връхлетя като стихия.
За буцата във гърлото, която
се появи със твоето присъствие...
НЕ ТИ БЛАГОДАРЯ, че посред лятото
напомни ми как вече твърде късно е
да връщам всички странички назад,
припомняйки си нежните ти пръсти...
Не ти благодаря за този ад,
откакто тишината с тебе кръстих!
И тази „дарба”... не, всъщност проклятие,
да те римувам в своето безсъние,
и всяка дума е едно разпятие,
и всяка мисъл във сърцето трън ми е...
Не нарушавай вече тишината!
(Все още всички рани са отворени).
Не се завръщай като хладен вятър,
щом в сълзи се превръщат всички спомени!
Затварям всички страници отминали.
И пулса на сърцето укротявам.
По дяволите чувства неизстинали!
Заклех се в себе си
... да те забравя.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Драматизъм и постигнато силно въздействие. Харесах.
-
А аз благодаря за удоволствието от силата на думите ти.
-
Както винаги си на висота, недостижима!
-
силно!!!
-
Чудесно е!
Но ще успееш ли?
-
"Не ти благодаря за този ад,
откакто тишината с тебе кръстих"
Харесвам, когато се казва нещо между редовете.
Привет! -
Тишината понякога ни е безкрайно нужна, особено ако сме преминали през трудности и изпитания! Хареса ми много това, че благодариш за преживените неволи, именно те ни каляват и ни правят по-силни в този живот! Поздравявам те, Павлина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
