Благослов
Добър вечер, моя любов...
колко грижи денят издълба по лицето ти.
Удар след ласка, писък след зов,
пак до кръв набраздиха сърцето ти.
Добър вечер, моя любов...
колко следи са оставили хората
и бездомните мъжки ръце.
Посребряло е чувството от умората,
неуморно е само болното ти сърце.
Ще живееш ли дълго, самотна любов,
без да спреш пред вратите отворени.
Преими моя тих благослов,
като ехо на вечните спомени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомира Вълева Все права защищены
