Благослов
Добър вечер, моя любов...
колко грижи денят издълба по лицето ти.
Удар след ласка, писък след зов,
пак до кръв набраздиха сърцето ти.
Добър вечер, моя любов...
колко следи са оставили хората
и бездомните мъжки ръце.
Посребряло е чувството от умората,
неуморно е само болното ти сърце.
Ще живееш ли дълго, самотна любов,
без да спреш пред вратите отворени.
Преими моя тих благослов,
като ехо на вечните спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Вълева Всички права запазени
