13 дек. 2007 г., 08:42

Благослов

912 0 17

Ехо от празничен звън на камбани,

радост проблясва в бездънни очи,

пламъци лумват в хора разлюляни,

ехо от клетвени думи ечи.

 

Тихо прелитат вълшебните звуци,

леко повдигат вълшебни крила,

сякаш земя от разкаляни буци

булки покриват с прозрачни була.

 

Купол тържествен, слова разсъблечени

с усмивка и обич шептим ли, шептим,

нова съдба с клетва обречени

заедно двама редим ли, редим.

 

А срещу два силуета, там, зад амвона,

сянка сияйна разстила любов,

величав и божествен, жива икона,

Христос е протегнал ръка в благослов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не вярвам в него, но пък така си го написал, че направо не намирам думи да кажа какво изпитах, а владеенето на стха е... страховито!!!
  • Дочух камбанен звън и ми стана светло в душата...Благодаря ти!
  • Браво,колега, невероятен поет си! Ти наистина умееш да преоткриеш дъхът на обичта и надеждата чрез магията на стиха. А това не е просто богослов, я твоята прекрасна душа...
  • Потопих се в стиха ти...!
    Благодаря!!!
  • Аплодисменти!!! Браво!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...