Dec 13, 2007, 8:42 AM

Благослов 

  Poetry » Love
697 0 17

Ехо от празничен звън на камбани,

радост проблясва в бездънни очи,

пламъци лумват в хора разлюляни,

ехо от клетвени думи ечи.

 

Тихо прелитат вълшебните звуци,

леко повдигат вълшебни крила,

сякаш земя от разкаляни буци

булки покриват с прозрачни була.

 

Купол тържествен, слова разсъблечени

с усмивка и обич шептим ли, шептим,

нова съдба с клетва обречени

заедно двама редим ли, редим.

 

А срещу два силуета, там, зад амвона,

сянка сияйна разстила любов,

величав и божествен, жива икона,

Христос е протегнал ръка в благослов.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??