Благослов
Ехо от празничен звън на камбани,
радост проблясва в бездънни очи,
пламъци лумват в хора разлюляни,
ехо от клетвени думи ечи.
Тихо прелитат вълшебните звуци,
леко повдигат вълшебни крила,
сякаш земя от разкаляни буци
булки покриват с прозрачни була.
Купол тържествен, слова разсъблечени
с усмивка и обич шептим ли, шептим,
нова съдба с клетва обречени
заедно двама редим ли, редим.
А срещу два силуета, там, зад амвона,
сянка сияйна разстила любов,
величав и божествен, жива икона,
Христос е протегнал ръка в благослов.
© Димитър Станчев All rights reserved.
