Благословен бъди, Рисувачо!
Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце село Шишковци.
Владимир Димитров - Майстора.
Има рай такъв! Край Струма!
Там в бяло-розово преливат цветовете.
В палитра ги събирал и рисувал
сам Майсторът сред ябълковите дървета.
Със силует величав и светец по душа,
в утрините над триножника надвесен,
размесвал боите и в милиони слънца
черешите грейвали в накитено вѐшало*.
Цветове и плод върху платното бяло.
Взрив ярък с макове във златно жѝто!
С жетварска песен там се раждал хлябът
и сучело от майчината гръд мънѝче!
Белеели ризите на морните жътвари,
додето залезът жарта си изгасѝ.
Доволни, че препълни са хамбарите
със златно зъ̀рно за сити, мирни дни!
Каква неземна хубост, Боже!
Сред слънчогледи в съ̀рмени саи,
смирени, по-красиви от Мадоната,
позирали шишковските моми.
Рисувал той, душата им рисувал –
кристално чиста, като на дете.
Очите им – два кладенчови извора
ръцете бели – пълни с плодове!
Ти, който сливаш Природа и Човек
в едно неземно и красиво цяло,
благодаря! Благословен бъди во век
и тачен от народа, Рисувачо**!
________________________________________________________________________________
*Вешало - оплитане на клонки със зрели череши, наподобяващи формата на голям грозд. Хармонията от цветове и форми отразяват майсторлъка на местните хора. Традиция, характерна за Кюстендилския регион.
** През 1924 година Вл. Димитров – Майстора се установява в кюстендилското село Шишковци, където живее и твори до 1951 година. Селяните го наричат „Рисувача“.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Твоят рисувач ме вдъхнови. Доста по-различно. Но няма значение.
