Да е благословена любовта, нечакаща
измамно вричане и жестове, и обещания...
За нея саможертвата е дълг,
и тя я вдишва и издишва с упование.
А как умее да се радва отдалече,
тъй както цъфнала край синора метличина
обсипва със любов в далечината мак.
Тя се раздава до прашинка, без отплата
и безусловно щедра като Бог и хляб.
Благословена да е любовта непритежаваща
и бедна като Египетска Мария сред пустинята,
без граници като единствена държава
в света и по-велика от светиня.
Благословена да е любовта отхвърлена
от умните и нищите по разум ,
отчаяно опитващи се да я разберат.
Низвергната от модни инфантили
и от безпаметно безчувствени дебили.
Благословена да е любовта изречена
единствено с достойното мълчание
на влюбено до смърт сърце,
която и отвъд смъртта
умее да прекрачва вечността.
© Диана Кънева Все права защищены