3 нояб. 2019 г., 13:35

Благословия

1.3K 6 25

 

До мен се спусна от върха,

пиедестал не те поблазни.

Не взе отгоре и троха

от примамливите съблазни.

 

Понечих да ти сторя път,

да те последвам към мечтата,

готов бе в мене босякът

уверен да плати цената.

 

А ти с усмивка ме пое

в прегръдката си лекокрила,

прегърбените рамене

изправи и ми вдъхна сила

 

да се издигна над деня.

И си повярвах, не залитнах.

С високо вдигната глава

до теб закрачих ... и политнах.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да е благословено вашето приятелство.
  • Благодаря, Краси! Описва моя приятелка от младежките години, която не живее вече в България, но обичта ми към нея е все още жива въпреки редките ни контакти.☺
  • Светле, този стих ми допадна много, защото е изчистен и носи няколко послания: за подкрепата, за скромността, за мечтата, за вярата... кратко, ясно "Усмивка, лекокрила" Поздрави!
  • Благодаря, Greg, много ме зарадва, винаги си добре дошъл.
  • Хареса ми. Поздравления за хубавия стих.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...