3 nov 2019, 13:35

Благословия

  Poesía
1.3K 6 25

 

До мен се спусна от върха,

пиедестал не те поблазни.

Не взе отгоре и троха

от примамливите съблазни.

 

Понечих да ти сторя път,

да те последвам към мечтата,

готов бе в мене босякът

уверен да плати цената.

 

А ти с усмивка ме пое

в прегръдката си лекокрила,

прегърбените рамене

изправи и ми вдъхна сила

 

да се издигна над деня.

И си повярвах, не залитнах.

С високо вдигната глава

до теб закрачих ... и политнах.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да е благословено вашето приятелство.
  • Благодаря, Краси! Описва моя приятелка от младежките години, която не живее вече в България, но обичта ми към нея е все още жива въпреки редките ни контакти.☺
  • Светле, този стих ми допадна много, защото е изчистен и носи няколко послания: за подкрепата, за скромността, за мечтата, за вярата... кратко, ясно "Усмивка, лекокрила" Поздрави!
  • Благодаря, Greg, много ме зарадва, винаги си добре дошъл.
  • Хареса ми. Поздравления за хубавия стих.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...