3 nov 2019, 13:35

Благословия

  Poesía
1.3K 6 25

 

До мен се спусна от върха,

пиедестал не те поблазни.

Не взе отгоре и троха

от примамливите съблазни.

 

Понечих да ти сторя път,

да те последвам към мечтата,

готов бе в мене босякът

уверен да плати цената.

 

А ти с усмивка ме пое

в прегръдката си лекокрила,

прегърбените рамене

изправи и ми вдъхна сила

 

да се издигна над деня.

И си повярвах, не залитнах.

С високо вдигната глава

до теб закрачих ... и политнах.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да е благословено вашето приятелство.
  • Благодаря, Краси! Описва моя приятелка от младежките години, която не живее вече в България, но обичта ми към нея е все още жива въпреки редките ни контакти.☺
  • Светле, този стих ми допадна много, защото е изчистен и носи няколко послания: за подкрепата, за скромността, за мечтата, за вярата... кратко, ясно "Усмивка, лекокрила" Поздрави!
  • Благодаря, Greg, много ме зарадва, винаги си добре дошъл.
  • Хареса ми. Поздравления за хубавия стих.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...