До мен се спусна от върха,
пиедестал не те поблазни.
Не взе отгоре и троха
от примамливите съблазни.
Понечих да ти сторя път,
да те последвам към мечтата,
готов бе в мене босякът
уверен да плати цената.
А ти с усмивка ме пое
в прегръдката си лекокрила,
прегърбените рамене
изправи и ми вдъхна сила
да се издигна над деня.
И си повярвах, не залитнах.
С високо вдигната глава
до теб закрачих ... и политнах.
© Светличка All rights reserved.
The work is a contestant:
Поздрави!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
