Бледа луна

Морски вятър развява

буйните ти коси.

Ръката ми нежно минава 

по стъпалата ти боси.

Желание ни изгаря!

Нощта ще ни скрива.

Нищо да не разваля

тази гледка красива!

Трепетни мигове на мълчание,

страст, разкаяние и желание, 

урагани от чувства и мисли, 

отчаян опит за размисли!

Няма смисъл вече

да опитваш да спреш!

Разумът е далече 

и покрит е със скреж.

Само луната ни гледа 

и се усмихва сега.

Тя самата е бледа 

пред любовта на брега!