15.12.2009 г., 23:28

Бледа луна

1.4K 0 1

Бледа луна


Морски вятър развява

буйните ти коси.

Ръката ми нежно минава 

по стъпалата ти боси.


Желание ни изгаря!

Нощта ще ни скрива.

Нищо да не разваля

тази гледка красива!


Трепетни мигове на мълчание,

страст, разкаяние и желание, 

урагани от чувства и мисли, 

отчаян опит за размисли!


Няма смисъл вече

да опитваш да спреш!

Разумът е далече 

и покрит е със скреж.


Само луната ни гледа 

и се усмихва сега.

Тя самата е бледа 

пред любовта на брега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тя самата е бледа
    пред любовта на брега!"

    )

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...