13 мар. 2014 г., 11:44

... бледи среднощни привидения...

1.1K 0 10

 

... бледи среднощни привидения...

 

 

Душата ти ще разплискам.

Ще тръпне сърцето ти. Жадно.

Като помилване ще ме искаш.

Ще ме жадуваш. Сянка по пладне.

И по пепел ще ходиш.

Дните ще хапеш със горест.

Ще почистиш предишни запои.

Ще ти стигна ли? Аз съм умората.

И съм слабост и сила. Твоите.

В съня ти съм писък. На прилеп.

Тайна във замък съм. Крия се.

Пазиш. Не хвръкна и пиле.

Знамение? До възбог олелия.

Бледи звезди... Монахини.

Дъхът ми е демон. С опашка.

Луната е няма... Кино.

Буря ли кораба лашка?

Мачтите скърцат. Подгизват.

Тласъци палуба мият.

Капитанът е сам. Облизва се.

Потопът ли свърши? Сиво е.

Стига ли толкоз пиянство?

Хайде, наритай миражите.

Привикна, Любов, на странство.

Не се боиш от кораби. Вражи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Регина!
  • "Буря ли кораба лашка?
    Мачтите скърцат. Подгизват.
    Тласъци палуба мият.
    Капитанът е сам. Облизва се.
    Потопът ли свърши? Сиво е.
    Стига ли толкоз пиянство?
    Хайде, наритай миражите."

    !!!
    Просто красота е този стих...
    Не се забравя... разплиска душата ми, Таня!!!

    И не плувай толкова дълго...
  • Чудесно е!
  • Поздравления за пълнокръвието!
  • "Капитанът е сам. Облизва се.
    Потопът ли свърши? Сиво е."

    Капитане? Отново ли сбърка?
    Към скалите подкара над рифа.
    И навярно фатално те дърпа
    тази песен на морските нимфи,
    дето всички моряци я пеят
    между чашите и обещанията
    да се върнат обратно на кея.
    Към вълните със гръб да останат...

    Бях забравила колко уютно е при теб!Приказка!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...