13.03.2014 г., 11:44

... бледи среднощни привидения...

1.1K 0 10

 

... бледи среднощни привидения...

 

 

Душата ти ще разплискам.

Ще тръпне сърцето ти. Жадно.

Като помилване ще ме искаш.

Ще ме жадуваш. Сянка по пладне.

И по пепел ще ходиш.

Дните ще хапеш със горест.

Ще почистиш предишни запои.

Ще ти стигна ли? Аз съм умората.

И съм слабост и сила. Твоите.

В съня ти съм писък. На прилеп.

Тайна във замък съм. Крия се.

Пазиш. Не хвръкна и пиле.

Знамение? До възбог олелия.

Бледи звезди... Монахини.

Дъхът ми е демон. С опашка.

Луната е няма... Кино.

Буря ли кораба лашка?

Мачтите скърцат. Подгизват.

Тласъци палуба мият.

Капитанът е сам. Облизва се.

Потопът ли свърши? Сиво е.

Стига ли толкоз пиянство?

Хайде, наритай миражите.

Привикна, Любов, на странство.

Не се боиш от кораби. Вражи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Регина!
  • "Буря ли кораба лашка?
    Мачтите скърцат. Подгизват.
    Тласъци палуба мият.
    Капитанът е сам. Облизва се.
    Потопът ли свърши? Сиво е.
    Стига ли толкоз пиянство?
    Хайде, наритай миражите."

    !!!
    Просто красота е този стих...
    Не се забравя... разплиска душата ми, Таня!!!

    И не плувай толкова дълго...
  • Чудесно е!
  • Поздравления за пълнокръвието!
  • "Капитанът е сам. Облизва се.
    Потопът ли свърши? Сиво е."

    Капитане? Отново ли сбърка?
    Към скалите подкара над рифа.
    И навярно фатално те дърпа
    тази песен на морските нимфи,
    дето всички моряци я пеят
    между чашите и обещанията
    да се върнат обратно на кея.
    Към вълните със гръб да останат...

    Бях забравила колко уютно е при теб!Приказка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...