3 нояб. 2016 г., 11:29

Блещукат песъчинки, блещукам и аз...

490 2 3

Направи ме щастлива, но ме изостави.
Направи ме щастлива, но ме изостави пак.
Щастлива съм и се удавих.
Не ме съди за другия ти свят.
В другия ти свят съм снежно цвете.
Късаш ме, когато имаш жажда.
Но тук - аз съм безумна суша,
а ти - реката на безкрайна паша. 
Примирена болка съм
и те откраднах.
Примирена болка,
примирена жажда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "примирена болка, примирена жажда" Харесах!
  • Чудесно пишеш, Йоана. Добре подбрани заглавия, нестандартна форма, изящни метафори. Това откривам и тук. Стихът ти ми стана любим от пръв прочит. Поздравявам те!
  • Примирена болка и примирена жажда .... Усетих. И, разбира се, харесах!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...