3 нояб. 2016 г., 11:29

Блещукат песъчинки, блещукам и аз...

491 2 3

Направи ме щастлива, но ме изостави.
Направи ме щастлива, но ме изостави пак.
Щастлива съм и се удавих.
Не ме съди за другия ти свят.
В другия ти свят съм снежно цвете.
Късаш ме, когато имаш жажда.
Но тук - аз съм безумна суша,
а ти - реката на безкрайна паша. 
Примирена болка съм
и те откраднах.
Примирена болка,
примирена жажда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "примирена болка, примирена жажда" Харесах!
  • Чудесно пишеш, Йоана. Добре подбрани заглавия, нестандартна форма, изящни метафори. Това откривам и тук. Стихът ти ми стана любим от пръв прочит. Поздравявам те!
  • Примирена болка и примирена жажда .... Усетих. И, разбира се, харесах!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...