Nov 3, 2016, 11:29 AM

Блещукат песъчинки, блещукам и аз...

  Poetry
486 2 3

Направи ме щастлива, но ме изостави.
Направи ме щастлива, но ме изостави пак.
Щастлива съм и се удавих.
Не ме съди за другия ти свят.
В другия ти свят съм снежно цвете.
Късаш ме, когато имаш жажда.
Но тук - аз съм безумна суша,
а ти - реката на безкрайна паша. 
Примирена болка съм
и те откраднах.
Примирена болка,
примирена жажда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • "примирена болка, примирена жажда" Харесах!
  • Чудесно пишеш, Йоана. Добре подбрани заглавия, нестандартна форма, изящни метафори. Това откривам и тук. Стихът ти ми стана любим от пръв прочит. Поздравявам те!
  • Примирена болка и примирена жажда .... Усетих. И, разбира се, харесах!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...