10 февр. 2015 г., 16:41

Близнаци

4.6K 0 3

БЛИЗНАЦИ

 

Майка ми и татко двама

взели се с любов голяма.

Те разбираха се лесно

и живееха чудесно.

 

Само след една година

станахме ний четирима,

с брат ми двама сме близнаци

и големи сме юнаци.

 

Силно ритаме с крачета

и крещиме със гласчета

и мама с татко двама в спор

подеха труден разговор.

 

Мама: "тез наши хубавци

ще станат оперни певци" .

Татко: "Забрави тез мисли,

те ще станат футболисти".

 

Тъй на двамата големи

им създадохме проблеми,

а пък ние хич не хаем

и безгрижно си играем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!
    Чудесно е, възхитена съм!
    Прегръдка от сърце!
  • Стихотворението ми е за деца, но се отнася и за пораснали такива, вече станали родители, които решават съдбата и на неродените си деца.Човек има един живот и трябва да го изживее както иска и с когото иска. Никой няма право да решава съдбата му, нито родителите на децата си, нито порасналите деца на възрастните си родители, често останали и самотни.В днешно време тенденцията за удовлетворяване чрез децата на несбъднати родителски желания се засилва и е тревожна. Много родители виждат в отрочето си гении. То трябва да учи чужд език, музикален инструмент, да разбира от компютри и съвременни технологии и пр. и пр.Всичко друго, но не и от безгрижно детство и самостоятелен живот, за да израсте като волев и полезен за себе си и обществото човек.Благодаря , Стойне!
  • Поздрав за поредното сполучливо стихотворение за деце!Това е по оригинално от предишните и темата е интересна, а стиха ти е винаги хубав!
    Поздрав и приятна вечер!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...