12 нояб. 2009 г., 09:38

Близо

734 0 3

Хвани косите ми във шепа, бурно,
и остави без дъх да изкрещя.
В очите ми да се покаже влага,
да се напълнят устните с кръвта.

И огънят, горящ във мойто тяло,
по твоето да плъзне остави.
Страстта от силните ръце усещам...
Усещам я и в твоите очи...

Недей да мислиш... притвори ги.
Бъди във плен на сетивата.
Ела към мен! Навярно е магия
това, че ти си тук... И аромата,

разстилащ се порочно покрай мен,
привлича ме към теб; с дъха си пия
от устните ти скрития копнеж...
И точно в този миг не ще прикрия

до лудост как жадувам за това!
Не казвай нищо, просто приеми
да вкуся твоя личен аромат...
Да можеш да усетиш моя ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...