Nov 12, 2009, 9:38 AM

Близо

  Poetry
728 0 3

Хвани косите ми във шепа, бурно,
и остави без дъх да изкрещя.
В очите ми да се покаже влага,
да се напълнят устните с кръвта.

И огънят, горящ във мойто тяло,
по твоето да плъзне остави.
Страстта от силните ръце усещам...
Усещам я и в твоите очи...

Недей да мислиш... притвори ги.
Бъди във плен на сетивата.
Ела към мен! Навярно е магия
това, че ти си тук... И аромата,

разстилащ се порочно покрай мен,
привлича ме към теб; с дъха си пия
от устните ти скрития копнеж...
И точно в този миг не ще прикрия

до лудост как жадувам за това!
Не казвай нищо, просто приеми
да вкуся твоя личен аромат...
Да можеш да усетиш моя ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...