Nov 12, 2009, 9:38 AM

Близо

  Poetry
731 0 3

Хвани косите ми във шепа, бурно,
и остави без дъх да изкрещя.
В очите ми да се покаже влага,
да се напълнят устните с кръвта.

И огънят, горящ във мойто тяло,
по твоето да плъзне остави.
Страстта от силните ръце усещам...
Усещам я и в твоите очи...

Недей да мислиш... притвори ги.
Бъди във плен на сетивата.
Ела към мен! Навярно е магия
това, че ти си тук... И аромата,

разстилащ се порочно покрай мен,
привлича ме към теб; с дъха си пия
от устните ти скрития копнеж...
И точно в този миг не ще прикрия

до лудост как жадувам за това!
Не казвай нищо, просто приеми
да вкуся твоя личен аромат...
Да можеш да усетиш моя ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...