Близо
Хвани косите ми във шепа, бурно,
и остави без дъх да изкрещя.
В очите ми да се покаже влага,
да се напълнят устните с кръвта.
И огънят, горящ във мойто тяло,
по твоето да плъзне остави.
Страстта от силните ръце усещам...
Усещам я и в твоите очи...
Недей да мислиш... притвори ги.
Бъди във плен на сетивата.
Ела към мен! Навярно е магия
това, че ти си тук... И аромата,
разстилащ се порочно покрай мен,
привлича ме към теб; с дъха си пия
от устните ти скрития копнеж...
И точно в този миг не ще прикрия
до лудост как жадувам за това!
Не казвай нищо, просто приеми
да вкуся твоя личен аромат...
Да можеш да усетиш моя ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
