23 дек. 2010 г., 13:30

Близост

1.2K 0 10

                                           Близост

 

                    Един от друг сме ние тъй далече,

                    делят ни разстояния безбройни,  

                    но чувствам те до мен тъй близо вече,

                    не могат да ме спрат тез бури знойни.

 

                     Душата ми със твоята душа се слива,

                     докосвам те във мислите си нежно,

                     а устните ми страстно в твоите се впиват

                     и любовта ни е море безбрежно...

 

                     Притиснати замираме в копнеж незнаен,

                     един от друг сме ние тъй далече,

                     допираме се плътно в космоса безкраен,

                     за да останем сляти в мига вечен...                                           

 

                                                            Catch The Rainbow...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...