23 дек. 2010 г., 13:30

Близост

1.2K 0 10

                                           Близост

 

                    Един от друг сме ние тъй далече,

                    делят ни разстояния безбройни,  

                    но чувствам те до мен тъй близо вече,

                    не могат да ме спрат тез бури знойни.

 

                     Душата ми със твоята душа се слива,

                     докосвам те във мислите си нежно,

                     а устните ми страстно в твоите се впиват

                     и любовта ни е море безбрежно...

 

                     Притиснати замираме в копнеж незнаен,

                     един от друг сме ние тъй далече,

                     допираме се плътно в космоса безкраен,

                     за да останем сляти в мига вечен...                                           

 

                                                            Catch The Rainbow...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....